Ogiastroo

“Срещата на два характера е като взаимодействието между две химически вещества: ако има реакция и двете се трансформират.” Карл Густав Юнг

980x551_1584130396
529775728-0e35419c7b1342cb70951a98e7450dced939c8ddd7a3999d562e90c659414275-d_640x360

Венера в квадратура с Плутон

Какво би могло да покаже това така мощно, а някои биха го нарекли и фаталистично, съединение? Би могло да доведе до трансформацията на много сфери в живота, разбира се, според това, къде се случва в личния хороскоп, но генерално има огромен потенциал да промени тотално и някак, може би, завинаги отношенията – били те любовни или приятелски. Вероятно мадам Бовари от едноименния роман “Анна Кареренина” са преживели тази квадратура. Уви с фатален край, но разбира се не винаги е така. За мен има огромен потенциал да ни накара да преразгледаме собственото си отношение към партньорството и да го преосмислим в един различен контекст, като започнем да „сваляме“ ненужното, онова, което не сме разбирали, но винаги ни е тормозило и притискало.

“Нашата психическа структура повтаря структурата на Вселената и всичко случващо се в Космоса се повтаря в безкрайно малкото и единствено пространство на човешката душа.”

Карл Густав Юнг

"В живота си всеки човек тук или там се натъква на отворената врата, всекиму всякога се е стрелвала през ума мисълта, че всичко видимо е иносказание и че зад него съществуват духът и вечният живот".

Херман Хесе

“В това е смисълът на нашето пребиваване на земята: да мислим и да търсим, и да се вслушваме в далечните изчезнали звуци, защото отвъд тях е нашата истинска родина."

Херман Хесе

Лунно затъмнение в Скорпион на 16.05.2022 г.

Лунното затъмнение, и то в Скорпион, знакът на трансформацията и регенерацията, ни води към приключване с нещо старо, нещо, изиграло роля в живота ни, но отиващо си, ненужно вече. Това би могло да бъде раздяла, среща, нова работа, финанси, нова страст и всичко, което управлява Скорпиона, но винаги се асоциира с пречистване и “ново” начало. Събитийно мнозина от вас, може би, няма да го усетят така явно /зависи къде попада в наталната карта/, но много често се случва директно и има своя отзвук в следващите около шест месеца. Влиянието му много се подсилва, ако направи съвпад с някоя натална планета или куспид на дом, но така или иначе всички го усещаме по един или друг начин. Пречистващо, трансформиращо, не е лесно да се приеме, но води до някакви прозрения и разбира се промяна…..дали за добро или лошо, зависи от нас.

Уран и Венера

Две приятелски планети, символ на непредсказуемостта, свободата, чистотата и истината. Може би затова Жан-Пол Сартр казва “свобода е да можеш да кажеш, че няма свобода”. Аз свързвам тези думи с Уран и неговото, макар и рязко, неочаквано проявление, все пак истинско и вдъхновяващо. За мнозина би изглеждало неприемливо, но нима има по-висша ценност от свободата и истината, защото “две неща ми трябват на земята, те са: любов и свобода. За любовта бих жертвал си живота, за свободата – бих дал и любовта” е написал поетът. Тези уранийски думи за мнозина биха звучали доста вдъхновяващо, за други не. Тук бих искала да отбележа, че това до голяма степен зависи от наталното положение на Венера и Уран и в известен смисъл Юпитер.

Транзити на Уран

Какво ни носят? Разтърсват ни, изваждат най-автентичното от дебрите на подсъзнанието, за което ние, много често дори и не предполагаме. Донасят ни безпокойство и онова “заседнало в стомаха” топче, което в крайна сметка ни нашепва за нашата автентичност. Зависи, разбира се към кои лични планети се отнася този транзит и нагласата на човека, но при всички положения не остава незабележими. След него, щем не щем, се променяме и то из основи, по-малко сме склонни да приемаме “чуждото” за “свое” и да се сливаме с “матрицата”, без да си задаваме някои екзистенциални въпроси. Тази “парадигма” на реалността може винаги да смени фокуса си и да открие редица “пробойни”, които са само плод на предразсъдъци, норми и “общовалидни правила”…. И тук идва Уран и с присъщата си внезапност помита всичко това … и какво остава? Остава автентичното, истинското, онова, което не може да бъде “пометено”, онова, което изначално е вложено в нас.